Д-р Бихари прави редица изследвания на пациенти с различни автоимунни заболявания, включително използва и този на принципа на плацебо ефекта. На база на всичките тези изследвания той установява, че вариацията на доза от 3 мг до 4,5 мг, приемана веднъж дневно е в състояние значително да подобри симптомите на редица автоимунни, онкологични и други заболявания при болните. Установил е значително подобряване на състоянията при болни от ракови заболявания, а при автоимунните възможност за налагане на сериозен контрол върху развитието им.
10 болести, които са в състояние да убият човека за 24 часа
Съществуват болести, които са толкова опасни, че могат да унищожат за кратко време огромни популации от хора. Идеален пример за това е чумата, която е опустошавала човешкият род преди стотици години.
Опасностите, които приписват на птичия и свински грип са повече сензационни, отколкото реални. За съжаление обаче, все още има болести, които са толкова опасни, че в някои случаи могат да убият болния за по- малко от един ден след като се инфектира организма му.
Шанс за борба с автоимунните заболявания- Част 2
Всеизвестен факт е, че автоимунните заболявания са от тези, които се причисляват от официалната медицина в графата "Нелечими". Според нея единственото, което може е да се:
- Намалят симптомите;
- Контролира процесът на автоимунното заболяване;
- Поддържа способността на тялото да се справя със заболяването.
Медикаментите и терапиите, които се използват, зависят от специфичността на болестта и от нейните симптоми.
Някои пациенти се нуждаят от хранителни добавки, за да се набави хормонът или витаминът, който липсва. Примерите включват тироидни добавки, витамини като В12 или инжекции с инсулин. Ако автоимунното заболяване атакува кръвта, ще е необходимо да се направи кръвопреливане. Хората, при които автоимунната болест е засегнала костите, ставите или мускулите, ще имат нужда от помощ при движение или при изпълняване на други действия или функции. Лекарствата често се предписват, за да контролират или да намалят имунния отговор. Те нерядко се наричат имуносупресори. Подобни медикаменти са кортикостероидите (като преднизон) и нестероидните лекарства като азатиоприн, циклофосфамид, мекофенолат, сиролим или такролим. И напоследък се ползва и така нареченото лечение с имуномодулатори, което освен че е много скъпо по нищо не отстъпва с вредните си качества на останалите два вида лечение.
За съжаление обаче, всичките тези лекарствени средства имат една едничка цел- да блокират действието на имунната система в организма и по този начин да възпрепятстват развитието на болестта. Ще кажете- какво лошо има в това. Има и то е много лошо. Лошо разчитане на причината на заболяванията с автоимунен характер и лош избор на лечение.
По първия проблем с разчитането на причината мога да кажа следното: Теорията за блокиране на имунната система е изключително грешна и вредна. Първо, защото така не се решава проблема. Второ, защото блокирайки имунната система, организма става податлив на всички останали външни въздействия и отслабва изключително много. С други думи по този начин сме раздали вип покани на всички болести да навлязат в него. Пример- вероятността една обикновена настинка или грипно заболяване да премине в пневмония е с почти 100% - ва сигурност. Представете си още какви микроби, бактерии, вируси и т.н. ще намерят благоприятно поле за действие в такъв случай.
По втория проблем, който касае лекарствените средства с които се "борят" автоимунните заболявания: Освен, че действието на имуносупресорите е да блокират имунитета в организма, те увреждат изключително много и с изключителна бързина всички органи в организма. Направете си труда да прочетете например листовката на преднизолона и ще разберете за какво ви говоря. Страничните ефекти са шокиращи. Не случайно лекарствата от този тип могат да се приемат само няколко дни под изключително лекарско наблюдение. Първо защото могат да довесдат до необратими увреждания в организма, които могат да стигнат до фатален край и второ, защото към тях организма привиква изключително бързо и отказа от тях е много, ама много труден. Да не говорим за това, че след спирането на приема им заболяването се завръща веднага и то с много по- голяма сила от колкото предишния път.
Имуномодулаторите също са на химическа основа, въздействието им е много силно и отново не гарантират справяне с проблема, като страничните ефекти са изключително много. да не говорим, че самото лечение с тях е изключително скъпо.
Ще ви дам един пример, който съм видяла с очите си. Племенничката ми като бебе получи упорит обрив на една от бузките. След посещение при лекар изписаха някакво мазило. Подчертавам, че обривът беше много упорит. Преди да отидем на лекар опитвахме с какви ли не средства и не се повлияваше. След намазване с мазилото обривът се повлия веднага и то изключително добре. До третия ден нямаше и помен от него. Какво обаче бе учудването ни като забелязахме, че на мястото, където беше нанасяно мазилото, кожата на лицето само за три дни беше избледняла изключително силно. тогава прочетохме съставките и установихме, че кремът е на основата на кортикостероид.
Няма да пиша повече за вредите въздействия на тези лекарства, освен това, че пък нестероидните противовъзпалителни увреждат стомашната лигавица и също водят до странични ефекти. Всеки средно интелигентен човек може сам да се ограмоти на тема лекарства и техните въздействия.
Сигурна съм, че ще се намерят не малко хора, които ще ме опонират и ще кажат, че желая да обидя лекарското общество. далеч съм от тази мисъл. Има много съвестни и отговорни представители на това общество, но за съжаление има и такива, които гледат на здравето като на стока и то по типичния начин на търговец на дребно, който гледа да спести от качеството за сметка на печалбата. До голяма степен вина за това има нашата здравна система. Но и лекарите, излизайки от университета разчитат само на знанията придобити там и не правят никакви опити да се дообразоват и то във време, когато технологиите се менят и развиват непрекъснато. Не може в професионалната си практика да почиваш само на основите, които си поставил в учебното заведение, след като много добре знаеш, че там нещата не се променят с години и учебниците са едни и същи. Здравето е материя, различна от винт например. То не се създава от точна сплав и размери, а науката за него трябва да почива на опита най- вече- личен, на потърпевшите и на умните глави едновременно.
Уплашихте се нали?
И аз бях така в началото, когато бях прикована от автоимунно заболяване и личният лекар ме успокои, че няма страшно с думите: "Това не се лекува, но от него няма да умреш." Чичко Гугъл чрез медицинските сайтове пък ме успокои, че с тази диагноза- ревматоиден артрит прогнозите да остана на легло неподвижна са до една година от началото на заболяването, ако не взема мерки. И защото не можах да преживея, че някакво заболяване ще ме постави на колене и в зависимост в разцвета на годините ми, и защото не можех да си представя, че ще се наложи да завися от някой друг дали да се храня и кога, дали да изляза навън и кога, дали да ида на тоалетна и кога и много много още дали... След няколко месеца на стрес, неимоверни болки от глезените, включително до челюстите и състояние в което не можех да се облека сама, за закопчая ципа на панталоните си, да обеля картоф, да отвъртя капачката на шише, да напиша нормално с химикал дори една дума реших да търся алтернатива за лечение и справяне с този сериозен проблем. така попаднах на LDN /Low Dose Naltrexone/ в превод на български- Малка доза Налтрексон.
С две думи какво е Налтрексон:
Ще помоля много добре да вникнете в думите по- долу.
Налтрексонът е опиев антагонист, който блокира работата на опиоидните рецептори и в доза от 50 мг се използва при алкохолна и опиатна зависимост. Когато обаче се приема в ниска доза, налтрексонът се прилага за лечение на широк спектър от имунни заболявания.
Как действа LDN върху автоимунните заболявания:
LDN блокира работата на опиоидните рецептори върху нервната система и клетките на имунната система за време fj около 6 часа. След тази временна блокада продукцията на ендогенни опиати (ендорфини, енкефалини и метенкефалини) нараства. Тези съединения действат като невротрансмитери и цитокини. Цитокините са химични вещества, които модулират имунния отговор. При малки дози, както се прилага LDN, мета – 5 – енкефалина потиска растежа на клетките на някои тумори.
Ендорфините в човешкото тяло са хормони на благосъстоянието. Производството им се свързва с популярния сред хората "хормон на щастието".
Факт е, че при някои автоимунни заболявания ЛДН намалява възпаленията и регенерира тъканите.
Предвижда се, че Бета – ендорфините увеличават производството на антитела, когато производството на същите е ниско и намаляват производството им когато то е прекалено високо.Този резултат от прилагането на LDN, свързан с повишаването на ендорфините, довежда до намаляване производството на антитела и предизвиква ремисия при автоимунните заболявания.
Веднага предупреждавам всички четящи за пет много важни неща:
- Писането на тези поредици от статии е не е да налагам мнение. Всеки може сам да извлече ползи ида вземе решение относно това дали вярва или не, дали ще предприеме мерки в насока за такова лечение;
- Няма да използвам думата препарат за LDN, защото това е съставка на лекарствени препарати, а не лекарство само по себе си;
- LDN не може да се приема и е крайно опасен за хора, които страдат от фенилкетонурия и/или пият по някакъв повод препарати от класа MAOI (инхибитори на моноамино оксидазата). Категорично не може да се приема от хора с присадени органи;
- Ако приемате кортикостероиди, приемът на LDN може да започне, като постепенно намалявате дозата на кортикостероидите до пълното им спиране. Няма противопоказания за прием и на двете, но в такива случаи ефектът от лечението ще е нулев, защото кортикостероидите понижават имунитета, а пък LDN- точно обратното- го засилва;
- Неоспорим факт на този етап от развитието на медицината е, че автоимунните заболявания са не лечими, но употребата на LDN води до значителни подобрявания на състоянията при тези заболявания и спира тяхното развитие.
За да разберете за какво става въпрос ще се опитам с няколко думи да ви обясня въздействието на LDN върху имунната система. Теорията, която е изследвана и доказана в голяма степен през годините и чийто родоначалник е д.р Бернар Бихари- практикуващ клиничен лекар в Ню Йорк е следната. Автоимунните заболявания са в следствие на грешка в дейността на имунната система в организма. Лечението на такъв тип заболявания трябва да е на основата на това да се "ремонтира" имунитета, т.е. да се накара да работи правилно,а не да се подтиска. През 1985 г. той открива въздействието на малка доза от налтрексон (приблизително 3 mg веднъж дневно) върху имунната система на организма.
Шанс за борба с автоимунните заболявания- Част 1
Шанс за борба с автоимунните заболявания - С риск да си навлека гнева на 99% от лекарското общество в България, днес реших да ви запозная с една много добра алтернатива за справяне с проблемите от автоимунните заболявания, която не е много добре позната у нас, но в чужбина се практикува от десетки години.
Тук няма да срещнете много научни и медицински термини, защото аз не съм специалист, но ще говоря от мое име и от опита който имам при решаването на моя проблем с автоимунно заболяване вече 5 години.
