АРНИКА ПЛАНИНСКА

АРНИКА  ПЛАНИНСКА

/Arnica  montana L./

Много подходящо за култивиране растение, което се отличава с лечебни свойства. То е етерично маслено и медоносно, като отлично се повлиява от климатичните условия в страната ни. В градините се среща и като декоративно цвете.

За негова родина се счетат планинските райони на Испания и Франция.

В Европа се отглежда култивирано с лечебна цел макар, че търсенето му не е сред най- големите на билковия пазар.

Арниката е от класа на многогодишните тревисти растения. Неговите коренища са къси и цилиндрични с многобройни тънки коренчета и имат червеникавокафяв цвят. Стъблата на растението са високи и окосмени. Цъфти с жълтооранжеви цветове, които се събират на върха на стъблото във формата на кошничка. Растението излъчва приятна и силна миризма във всичките си части.

ВАЖНО! Цялото растение е отровно!

Приложение: 

Цветовете на арниката, без дръжките се използват в състава на лекарствени средства. Те са богати както на етерично масло и органични киселини, така и на багрилни вещества, захари, мазнини, и др. 

Начин на отглеждане:

Планинската арника е възможно да се оглежда култивирано с голям успех в планинските и полупланинските райони, в масиви на горски покрайнини, които преминават в поляни и/ или сечища. Почвата е необходимо да бъде средно плодородна и с киселинен състав, достатъчно и постоянно влажна.

Лесна за отглеждане, размножаването й се осъществява чрез разсад през май или октомври. Необходима е предварителна подготовка на терена за засаждане, а именно изораване на дълбочина 30 см и наторяване обилно с оборска тор- до 1- 2 тона на 1 декар. Разстоянието за засаждане е 40 см в междуредията и 20 см между самите растения. За 1 декар площ са нужни 12 500 растения. Ако обаче площта е по- голяма и намерението е да се обработва с механизация, тогава разстоянията са 60 см за междуредията и 20 см за тези между самите растения. Нормата за броя разсад в този случай е 8500 растения.

Препоръчва се есенното засаждане, като по този начин се избягва слабото развитие през първата година при пролетното такова.

Хубавото е, че тази билка не изисква много грижи при отглеждането й. Тя не е капризна и за това е необходимо /но не задължително/ само едно подхранване в периода след прибирането на цветовете с фосфор в много малки количества.

За унищожаване на плевелите е необходимо окопаване поне три пъти по време вегетацията й на дълбочина 10 см.

Растението не се полива, ако почвата е влажна.

Реколтата се състои от цветовете на растението, без дръжките му и се бере в периода когато настъпи пълния му цъфтеж- юни- септември еднократно. Процедурата по брането трябва да се осъществява в сухо, слънчево време и без наличие на роса.

Съхраняване: 

Цветовете се изсушават на сянка в проветриви помещения или в специални сушилни при температура от 40- 45 градуса. Рандеман 5:1. Опаковането им става в кашониот велпапе, където дрогата се уплътнява добре. Добивът на цвят е 170- 250 кг от декар.

По- малко се търсят корените и коренищата на билката. Ваденето им става след втората- третата година през периодите на ранната пролет или късната есен. Корените трябва да бъдат измити веднага и изсушени. Рандеманът им е същият- 5:1. Добивът 200- 320 кг от декар.